Николай Валериев

– Николай, как преценяш годините, през които си бил ученик? Какво ти е дала гимназията като личност и какво у теб се е променило за десет години?

– Имам много добри спомени от гимназията. Дойдох тук след седми клас от “Меден рудник” и за мен това беше един друг свят – едно изключително реномирано училище и аз бях силно мотивиран да покажа най-доброто от себе си. Гимназията на първо място ми даде любовта към математиката. И досега, аз се връщам мислено тук и се чувствам както тогава – на състезание или олимпиада. Определено съм се применил през тези години – ако тогава съм се вълнувал дали же ме изпитат, как ще се представя на състезания, сега на преден план е търсенето на достойно място в живота.

– Какво е за теб математиката – хоби, занимание, професия?

– Всичко в едно, но с времето се изменя. В началото беше хоби. В гимназията математиката ми стана любимия предмет. След университета ми е професия, но тръпката е по-малка.

– По колко време на ден се занимаваш сега с математика? Как протича един ден на професионален математик в Оксфорд?

– Различно е – имам много натоварени дни, има и дни, в които въобще не се занимавам с математика. Но средно 4-5 часа на ден. Тъй като се занимавам с научна работа, трудно мога да отделя свободното от служебното време. Обикновено ставам късно, правя си нещо като план за деня и започвам работния ден към 11 часа. След около два-три часа си правя почивка, след това работя още около 3-4 часа. Приключвам работния ден към 18-19 часа, понякога се разхождам, понякога работя вечер вкъщи до късно и си лягам някъде към полунощ.

– Спомняш ли си участията си в ученическите състезания?

– Определено. Първият ми ярък спомен е от Балканиадата в Кипър. За мен си беше първото предизвикателство, първото пътуване в чужбина, много нови запознанства.

– Кое според теб е най-значимото ти постижение в математиката досега?

– Като ученик. Според мен, това е медалът ми на олимпиадата през 1995 г. в Канада. В професионалната математика е проблемът, който е и тема на моята докторска дисертация. Частично бе решен в моята дисертация, след като го решихме напълно с моя научен ръководител. Описали сме го в две публикации, които вече са приети за печат в едно от раномираните научни списания и ще излязат тази пролет.

– Какви са твоите бъдещи планове в личен и професионален план?

– Далеч съм от мисълта, че след като съм решил един математичен пробле, вече трябва да спра да работа. Колкото и да изглежда, че в математиката всичко е решено, навлизайки в тази наука, установявам, че други проблеми чакат своите решения, а в личен план желанието ми е да продължавам да бъда в академичните среди и да си намеря достойно място като преподавател по математика в английски университет.

– Бихте ли се описали с няколко думи?

– Безкрайно любопитен и… далеч от материалното?

– И накрая, какво ще пожелаете на учителите и учениците от ПМГ Бургас?

– Искам да използвам случая, да поздравя учителския колектив и учениците с 35-годишнината от основаването на гимназията. Искам да им пожелая да продължават в същия дух и… много успехи на младите таланти – кой знае, може след време с някои от тях да се срещнем на научните конференции по света.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *