Випуск 2020 ППМГ 12А

Водещи новини

Нови пътища, прозрения, мрежи от приятелства и безметежни спомени са само малка част от нещата, които ще запомним от ученическите години. Тези години, които сякаш изтекоха като миг, изпълнени с безсънни нощи, часове по математика с кани чай и малко ча-ча-ча с класната в салона.

Закованите прозорци в коридора не бяха пречка за нас, Shkolo не ни изплаши, бяхме щастливи, защото получавахме разбиране, любов… Разбира се, имаше лоши погледи и спорове, но точно те носеха привкуса на младостта и ни научиха как да отстояваме мнението си с високо вдигната глава.

Осем години, всяка сутрин едва виждахме прага  със забравен бележник и без линия за час по геометрия, но винаги с тетрадка по история – научихме се да бъдем отговорни. Пътувахме заедно, плувахме, карахме ски, учихме се на йога, сякаш не се разделихме нито за миг. Сякаш затворихме очи и за осем години се превърнахме в други хора: по-стойностни, по-мечтаещи, по-знаещи как да търсят нови пътища сами.

Ще ни липсват атмосферата на приятелски дух;  силната, но приятна конкуренция. Ще ни липсват учителите, които ни познаваха повече от всеки друг и знаеха нашите способности, нашите драми и терзания от-до.

            ППМГ“Акад.Н.Обрешков“ беше наш дом, защото запазваше ден след ден спомените, които градяхме – ден по пижами, ден за тостер в класната стая, от време на време и някоя нова теорема. ППМГ е онова различно училище, което те учи как сам да оцеляваш, как сам да извиняваш всичките си отсъствия, защото иначе…

Не завършваме, както всички останали випуски. Пожелаваме си, да бъдем единствените, които ще пропуснат своя така дългоочакван последен учебен ден. Но поне пак сме “Уникалните”! Кой друг випуск се научи да прави баница в Teams? Кой друг випуск се събуждаше с чаша кафе и обсъждаше цветята на двора с включена камера и класната. Тези трудности ни сплотиха още повече, показах ни, че в очите на учителите си завинаги ще имаме приятели.

Много неща имаме да кажем, милиони спомени, толкова неизказани благодарности. Горди сме, че бяхме част от ППМГ“Акад.Н.Обрешков“, защото ни събра, защото никога няма да ни остави сами.