Интерсни статии и публикации!

клетки организми молекули ... вий си знайте

Модератори: ivanpenchev, gorillaz, Uravnenie

Интерсни статии и публикации!

Мнениеот gorillaz » Вто Дек 06, 2005 6:41 pm

Интересни статии,публикации,новини и др. относно биологията :-D !
Изображение

Изображение
gorillaz
старо куче
 
Мнения: 243
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:43 pm

Кой си ти?

Мнениеот gorillaz » Вто Дек 06, 2005 6:42 pm

Кой си ти?

2005-12-05

Мартес

Способността да различаваме лицата на други хора е от съществено значение в живота ни. От първите си дни умеем да различаваме родителите и семейството си от външните хора, а през целия си живот продължаваме да помним кои са приятелите и кои враговете ни. Хора, страдащи от рядко срещаното заболяване прозопагнозия не могат да различават лицата на другите, което често е свързани с проблеми в общуването с околните. Учените се опитват от много години да обяснят човешката способност да различава себеподобните си. Една широко разпространена теория е, че само организми с високо развит мозък могат да различават лица и че съществува определен център в мозъка, отговорен за тази дейност. Обикновено тази способност се приписва на човека и другите бозайници. Оказва се обаче, че дори по-нисши животни, каквито са насекомите, могат да различават лицата на индивиди от същия вид. В опит да отговорят на въпроса дали разпознаването на лица изисква специализирани нервни структури и контакти или просто е способност, заучена в резултат на продължителен контакт с определен клас обекти (одушевени или не) Адриан Дюре от Университета в Майнц, Германия и негови колеги от Англия и Австралия насочили вниманието си към пчелите.

За интелигентността на пчелите се носят легенди. Дори опитната и своенравна вещица баба Вихронрав от книгите на Тери Пратчет изпитва особено уважение към тях :-). Доста по-сериозни публикации доказват способността на пчелите и осите да разпознават лицата на своите съседи по кошер – нещо абсолютно необходимо за функционирането на високо организираните социални групи на тези животни. Адриан Дюре се заел с нелеката задача да научи пчелите да разпознават човешки лица. За целта той използвал сложна образователна система, включваща поощрения във вид на захарен сироп и наказания, представени от горчив разтвор на хинин. Първата стъпка на германския биолог била да „обясни” на насекомите какво се изисква от тях. Пчелите били „изправени” пред табло със снимка на действително човешко лице и картинка с кръгче за лице, точки за очи и чертичка за уста. Под всяка от снимките се намирала площадка за кацане и паничка, пълна със захарен сироп под снимката или съответно хининов разтвор под карикатурата. По този начин пчелите се научили да избират снимката с истинско лице. За да бъде сигурен, че насекомите не се ориентират по позицията на снимката на таблото, а действително се заглеждат в образа, след всеки „урок” таблото било завъртано, така че картинките да попаднат на различно място. След като пчелите усвоили правилата на заниманието и се насочвали към целта в над 80% от случаите, Дюре заменил карикатурата на човешко лице с истинска снимка на човек. И в този случай насекомите се насочвали почти безпогрешно към набелязаната цел. Те били в състояние да различат „техния човек” дори при липса на награда. Точността на пчелите неизменно била над 80% при всички тестове. Проблемен за тях се оказал единствено теста, при който трябвало да различат обърнато с главата надолу лице - задача за която се знае, че затруднява дори хората.

Дюре тествал способността на 5 различни пчели да разпознават човешки лица и всички те се справяли със задачата в над 80% от случаите. Две от тях били тествани отново два дни по-късно – оказало се, че насекомите били в състояние да запомнят лицето за времето между двата опита. Едната пчела показала успеваемост от 94% на първия тест и 79% два дни по-късно. Резултатите на втората били съответно 87% и 76%. Не всички участници в опита обаче били така способни. Две други пчели се провалили още в началото на експеримента тъй като не успели да научат какво точно се изисква от тях – те не се заглеждали в снимката, за да се ориентират по нея къде се намира наградата.

Изследването на Дюре и неговите колеги показва, че дори пчелите, които имат едва 0,01% от броя на нервните клетки в човешкия мозък, могат да се научат да разпознават човешки лица. Това са първите публикувани данни, оборващи тезата за нуждата от високо специализирани мозъчни структури и видово-специфични нервни контакти за разпознаване на лицето на други индивиди. Според авторите на изследването резултатите от тяхната работа показват, че тази способност не е чужда дори на по-ниско развита нервна система при положение, че тя притежава необходимата пластичност и способност за учене.
Изображение

Изображение
gorillaz
старо куче
 
Мнения: 243
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:43 pm

Антинобелова награда за флуидна динамика

Мнениеот gorillaz » Вто Дек 06, 2005 6:43 pm

Антинобелова награда за флуидна динамика

Тази година алтернативната Нобелова награда за флуидна динамика бе присъдена на Бено Мейер от Университета в Бремен и на Йозеф Гал от Университета Лоранд Йотвош в Унгария за изследването им над скоростта на пингвинското ако. Според изследването налягането, което се влага в усилието надхвърля неколкократно човешкото. Изчислението е показало стойности от порядъка на 10 до 60 кРа.

New Scientist
2005-10-07
Изображение

Изображение
gorillaz
старо куче
 
Мнения: 243
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:43 pm

За нас мъжете!

Мнениеот gorillaz » Вто Дек 06, 2005 6:47 pm

Противозачатъчна... ваксина?

2005-05-12

Мартес

През последните десетилетия редица изследователски лаборатории и фармацевтични компании работят усилено върху създаването на надеждни противозачатъчни средства за мъже. Фирми като американската Органон и немската Шеринг съсредоточават вниманието си върху разработката на хормонални средства. Техните противозачатъчни хапчета за мъже се намират в последен етап на тестване в САЩ и Европа и се очаква в близко бъдеще да се появят на пазара. Използването на хормонални средства за подтискане производството на сперматозоиди обаче, неминуемо ще се отрази на целия организъм. Нарушавайки хормоналния баланс този вид противозачатъчни биха могли да предизвикат редица странични ефекти. За това много учени работят върху други, по-нестандартни начини за контрол на мъжката плодовитост. Майкъл О‘Ранд и колегите му от Университета Нова Каролина наскоро съобщиха в списание Сайънс, за успешни тестове на противозачатъчни ваксини. Учените инжектирали мъжки маймуни с белтък, наречен епин. Епинът (Епидидимален Протеазен Инхибитор) е белтьк специфичен за тестисите, епидидимиса и спермата. При нормални условия сперматозоидите и техните предшественици в тестисите и епидидимиса не са изложени на влиянието на имунната система в организма. Чрез инжектиране обаче епинът попада в кръвообращението и би могъл да предизвика образуването на антитела. С надеждата тези антитела да разпознаят епинът в спермата и свързвайки се с него да блокират оплождането на яйцеклетката, учените инжектирали с епин девет мъжки маймуни на всеки 3 седмици. При 7 от тях било отчетено образуването на антитела и в последствие всички те се оказали неспособни да оплодят женски. В контролната група от неимунизирани мъжки животни било отчетено, че две трети от индивидите създали поколение.

Това не е първият опит за създаване на противозачатьчна ваксина. При предишни експерименти учените използвали за имунизация други видове белтъци от обвивката на сперматозоидите. Оказало се обаче, че създадените антитела атакували не само сперматозоидите, но и други клетки в тестисите, което довело до развитие на възпалителни процеси. При настоящите експерименти не било наблюдавано възпаление в тестисите. Предполага се, че епинът е белтък специфични само за сперматозоидите и антителата срещу него действат след като клетките напуснат тестисите.

Според специалистите тези резултати са много оптимистични. Съществуват обаче и редица въпросителни. Все още не е ясно например дали процесът е напълно обратим. След преустановяване на инжектирането с епин само 5 от 7-те мъжки маймуни възвърнали плодовитостта си. Друг важен въпрос е дали тази ваксина ще бъде достатъчно ефективна. За да бъде приложима като надеждно противозачатъчно средство е необходимо организмът да е способен да създаде антитела срещу стотици милиони сперматозоиди.
Изображение

Изображение
gorillaz
старо куче
 
Мнения: 243
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:43 pm

Мнениеот aax3 » Пет Дек 16, 2005 1:49 am

няма ли допълнително за любознателните ?
Изображение Изображение
Изображение Изображение
Изображение Изображение
Аватар
aax3
Зъл Админ
 
Мнения: 359
Регистриран на: Нед Ное 06, 2005 10:37 pm
Местоположение: живея до асансьора

Мнениеот neffy » Нед Дек 18, 2005 1:34 pm

Интересно :-D
And we lived benath the waves in our Yellow Submarine
Аватар
neffy
търтей форумджия
 
Мнения: 348
Регистриран на: Вто Ное 08, 2005 5:56 pm
Местоположение: Бургас/Поморие

Вирусът на настинката в помощ срещу птичия грип

Мнениеот gorillaz » Вто Яну 31, 2006 4:14 pm

Вирусът на настинката в помощ срещу птичия грип

2006-01-31

С разпространението на птичия грип въпросът за разработването на ефикасна ваксина, при това в достатъчно големи количества за предотвратяването на евентуална пандемия, става все по-актуален. Един сериозен проблем, който стои пред фармацевтичните фирми, е невъзможността да се произведат бързо големи количества ваксина, нещо което е от особено голямо значение, когато става въпрос за силно изменчив вирус какъвто е грипният. Няколко лаборатории и фармацевтични компании в момента разработват ваксини срещу щама H5N1, който през последните години причини смъртта на десетки хора в Азия, а наскоро и в Европа. Миналото лято се появиха и данни за първите успешни изпитания на нови ваксини. За да бъде създаден траен имунитет срещу вируса обаче, било необходимо да се направят по две имунизации– нещо, което допълнително би ограничило наличните количества ваксина в условия на пандемия.

Стандартният метод за създаване на противогрипни ваксини се основава на разработена преди около 60 години методика, при която се използуват оплодени кокоши яйца. Вирусът се инжектира в оплодени яйца, които след това се инкубират, за да може вирусът да се размножи в растящия птичи ембрион, от където след това се събира, пречиства и обработва за създаване на ваксината. Този процес отнема минимум 6 месеца – време, през което, при евентуална пандемия, вирусът би причинил смъртта на милиони. Поради това голям интерес предизвиква разработката на група учени под ръководството на Андреа Гамбото от Университета в Питсбърг, САЩ, която позволява създаването на големи количества противогрипна ваксина само за 36 дни след идентифициране на грипния щам. Данните на американските учени бяха публикувани в Интернет изданието на февруарския брой на списанието Джърнъл ъф виролоджи. Вместо кокоши ембриони, Гамбото и неговите сътрудници използували клетъчни култури като среда за размножаване на вируса. За целта, с методите на генното инженерство, те комбинирали генетичен материал, кодиращ белтък от обвивката на грипа, т. нар. хемаглутинин, с гени на аденовирус, най-честия причинител на настинки. Аденовирусните частици се явяват носител на хемаглутинина на птичия грип - те се размножават в клетъчни култури, а полученото количество нови частици, носещи почерка на грипния вирус се използуват за създаването на ваксина. Така създадената ваксина осигурила 100% защита срещу птичия грип при птици и мишки. Според Гамбото, резултатите са много успешни и дават основание за провеждане на тестове при хора. Списание Нейчър подчертава, че за целта той е поискал от американското правителство финансиране в размер на 2 млн. долара.

Използуването на клетъчни култури за създаване на ваксини не е нова идея - по този начин от години се произвеждат ваксините срещу детски паралич например. Производителите на ваксини обаче не искат да се разделят с традиционния метод, при който се използуват кокоши яйца, тъй като този начин е изпитан и наложен от практиката. Всяко нововъведение би изисквало допълнителни тестове, за да се докаже безвредността на така произведените ваксини за хората. Заплахата от грипна епидемия обаче може да стимулира научните изследвания в тази област и да доведе до въвеждане на новите, по-бързи методи в практиката на големите фармацевтични компании.

Източник: http://www.martesbg.net
Изображение

Изображение
gorillaz
старо куче
 
Мнения: 243
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:43 pm

Хормонът на апетита помага при депресия

Мнениеот gorillaz » Вто Яну 31, 2006 4:16 pm

Хормонът на апетита помага при депресия

2006-01-17

Мартес

Лептинът, известен като хормон на апетита, беше открит съвсем случайно преди около 10 години от Джефри Фридман и негови колеги от Института Рокфелер в САЩ. Учените забелязали, че част от лабораторните мишки започнали по необясними причини да ядат страшно много и за много кратко време достигнали застрашителни размери. Изследванията на затлъстелите мишки показали, че те имат дефект в ген, активен в мастната тъкан, който е отговорен за производството на нов вид хормон. Фридман и колегите му нарекли новооткрития белтък лептин. Макар и съвсем млад, този хормон предизвиква силен интерес сред учени и лекари, които до скоро възлагаха големи надежди, че изясняването на физиологичната роля на лептина, ще помогне за разработката на силно ефикасни лекарства против затлъстяване – проблем, който все по-силно засяга развитите западни държави. Отделен от клетките в мастната тъкан, той попада в кръвта и от там в мозъка, където се свързва със специфични рецептори, разположени по повърхността на клетките в хипоталамуса – участък в мозъка, свързан с контрола на обмяната и хормоналния баланс. По този начин, лептинът пренася в мозъка информацията за наличните енергийни резерви на тялото. Оказва се, че дефекти в лептиновия ген, които обуславят липсата на активен хормон в организма, са отговорни за затлъстяване не само при мишките на Фридман, но и при някои хора. Тестове с лабораторни животни показали, че инжектирането на лептин е в състояние да подтисне апетита и да допринесе за понижаване на теглото. За съжаление тестовете при хора не се оказали така успешни. Този провал в опита да се създаде универсалното лекарство за отслабване довел до нови изследвания на хормона на апетита. Днес се знае, че той има роля не само за обмяната на веществата, но и за функцията на имунната система и за размножаването.

Нова публикация в бюлетина на Националната Академия на Науките в САЩ съобщава за още един ефект на лептина в организма – контрол на настроението. Син-Юн Лу и нейни колеги от Университета в Сан Антонио, Тексас, установили, че при стрес, нивата на лептина в кръвта на лабораторни мишки силно намалява, успоредно с появата на типични симптоми на депресия като например липсата на апетит. Когато учените инжектирали животните с лептин, симптомите на стрес изчезнали. Ефектът бил подобен на този, наблюдаван с доказани в практиката лекарства против депресия. Изследователите от Тексас се надяват, че откритието им ще предизвика голям интерес сред фармацевтичните и медицински среди, заради възможността за създаване на антидепресанти базирани на лептина. Учените обаче предупреждават, че предстои много работа преди това да може да се осъществи на практика. Участието на лептина в такива комплексни процеси като хранен, размножаване и имунитет налага необходимостта от извършване на повече изследвания върху ролята му в организма, за да не се допуска създаването на медикаменти с много странични ефекти. За да започне работата върху създаването на добри антидепресанти на базата на лептина е необходимо първо да се изяснят механизмите, по които действа хормонът и начините, по които той постига ефекта си в толкова разнородни процеси. Освен това, не е съвсем ясно до каква степен се припокрива ефекта на лептина върху настроението при човека и при мишките. Някои лекари дори стигат до там, че изтъкват, че депресията и потиснатостта са силно човешки емоции и не е възможно да се правят изводи на база на аналогии с животните.

Изчотник: http://www.martesbg.net
Изображение

Изображение
gorillaz
старо куче
 
Мнения: 243
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:43 pm

Мнениеот gorillaz » Вто Яну 31, 2006 4:17 pm

Атрактивна нова теория за появата на астмата

2005-11-09

Мартес

Развитието на медицината, хигиената и технологиите позволява на съвременния човек да ограничи или напълно премахне редица паразитни организми. В сравнение с някои развиващи се държави, западният свят е почти стерилен. Оказва се обаче, че паразитите не са само лоши! Това е така поне що се отнася до… червеите! От дълго време учените са забелязали, че алергиите и астмата, са болести на богатите държави. В бедните африкански и южно американски държави алергиите се срещат значително по-рядко. Лекари и учени предлагат различни теории, с които да обяснят този факт. Според най-широко застъпената идея алергиите са резултат от живота в по-чиста околна среда - липсата на контакт с патогенни микроорганизми. Липсата на предизвикателства кара имунната система в организма да се обърне срещу себе си едва ли не от скука. Друга подобна теория появила се през последните години обянсява широкото разпространение на алергиите на запад с изчезването на паразитните… червеи! За първи път тази идея е лансирана от учени, изследвали в Габон деца, заразени с паразитни червеи (хелминти). Установено било, че те страдат от алергии значително по-рядко от връстниците им, които не са се сблъсквали с подобни инфекции. Авторите на изследването и техни колеги, работещи в същата област предположили, че по някакъв начин паразитите в храносмилателния тракт на хората подтискат имунната система и по този начин предпазват гостоприемника си от свръх реакция към алергените. За първи път потвърждение на тази теория бе публикувано тази седмица в списанието JEM - Journal for Experimental medicine. Марк Уилсън и колегите му от Единбургския Университет са изследвали ефекта на инфекция с Heligmosomoides polygyrus (вид кръгъл, паразитен червей, откриван в червата на гризачите) върху имунната система на мишки. Авторите на изследването установили, че при животните, заразени с хелминти, алергените от домашния прах предизвикват много по-слаба реакция на дихателните пътища в сравнение с техните събратя от контролната група (не заразени с червеи). Причина за това е увеличения брой на определен вид клетки на имунната система, т. нар. регулаторни Т-клетки, които имат свойството да подтискат имунната реакция. Нещо повече, тези появили се в резултат на инфекцията с хелминти регулаторни Т-клетки, инжектирани в здрави, незаразени с червеи мишки, били в състояние да подтиснат подобната на астма реакция към домашния прах.

Авторите смятат, че в хода на еволюцията, паразитните червеи (глисти, острици и др.) са развили способността да подтискат имунната система на гостоприемника си, бил той човек, мишка или друг бозайник, с цел да подсигурят съществуването си. В същото време гостоприемникът се е адаптирал към паразитите така, че да поддържа броят им в организма до поносим минимум. Създалият се баланс позволява на имунната система да игнорира до известна степен присъствието на паразитни червеи в храносмилателния тракт, без да загубва способността си да реагира спрямо други патогенни организми в средата. В условията на висока хигиена обаче, липсата на паразити води до свръх реакция на имунните клетки, което е причина за появата на алергии и астма. Уилсън и неговите колеги са далеч от мисълта да предложат заразяването с глисти като средство за лечение на алергии и астма. Те обаче се надяват, че изследванията им ще помогнат да се открие механизма, по който паразитните червеи стимулират образуването на регулаторните Т-клетки в организма, което ще позволи създаването на нов тип лекарства срещу тези заболяания.

Източник: http://www.martesbg.net
Изображение

Изображение
gorillaz
старо куче
 
Мнения: 243
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:43 pm

Мнениеот gorillaz » Вто Фев 21, 2006 2:11 am

Генетични заболявания при човека
Цветлина Бочевска
студент по молекулярна биология в БФ на СУ
cvetlina@abv.bg

Наследствената информация на човека е заложена в близо 20 000 гена, разположени в 23 хромозомни двойки и още около 20 гена, които се намират в митохондриите. Всеки ген представлява сегмент от молекула ДНК, кодиращ синтезата на една полипептидна верига, която влиза в състава на белтъчна молекула.
Върху ДНК на човешкия организъм непрекъснато действат различни мутагени, в резултат на което възникват преходни премутации. Последните прерастват в мутации или се корегират до изходния нормален генотип. Мутациите, засягащи соматичните клетки (соматични мутации) са с ограничено значение, тъй като те не се предават на потомството и изчезват със смъртта на индивида. Много по-големи последствия имат мутациите засягащи половите клетки (генеративни мутации). Те се предават по наследство и се задържат до 10-20 и повече поколения.
В статията са разгледани подробно следните въпроси:
Обща класификация на наследствените заболявания
- моногенни заболявания
- полигенни заболявания
- болести, дължащи се на изменения в структурата на хромозомите
- болести, дължащи се на изменения в броя на хромозомите
- болести, предизвикани от мутации в митохондриалната ДНК
- заболявания, свързани със соматични мутации

20.10.2002

Цялата статия => Статия
Изображение

Изображение
gorillaz
старо куче
 
Мнения: 243
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:43 pm

Мнениеот gorillaz » Пон Апр 10, 2006 10:55 pm

Откриха първата риба, изпълзяла на сушата преди 383 млн. години

Находката може да придобие статута на "еволюционна икона" като археоптерикса, коментират учени

Цялата статия!
Изображение

Изображение
gorillaz
старо куче
 
Мнения: 243
Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:43 pm


Назад към Химия и Биология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron