Още го помня,
деня на нашата среща.
Един горещ,
септемврийски ден.

Ти ме гледаше със своя предизвикателен поглед,
а аз ти отвръщах с невинността на малко дете.

Изпитвах смесени чувства към теб.
Понякога изпълваше очите ми със сълзи,
а понякога ме правеше безкрайно щастлив,
но, въпреки всичко, аз те заобичах.

Помниш ли, в началото още,
как те гледах с наивните си очи,
а ти как спокойно беше,
даже и в буреносни дни.

Към средата ти се промени.
Стана по-взискателно към мен,
почувствах първите си разочарования, но не ти се оставих, борих се и те превъзмогвах.

Накрая ти се превъплъти в сериозността.
Вече мислих и за други, но не изпусках и момент да ти се насладя.

И ето.
Време е.
Аз си тръгвам, а ти оставаш тук.
В очите ми е вече друго,
с ръце съм хванал спомена от теб,
ала всеки път, когато твоя глас си спомня,
нещо в мене запрепусква
и знам, че си в моето сърце - мое скъпо училище.