Нощта спуска теменужен воал над притихналия град. Луната сияе, обвита в облаци, звезди огнени път ѝ чертаят. Над морето песен на чайки се носи. Двамата с теб вървим боси. Стъпалата ни оставят своя отпечатък в топлия мокър пясък. Вървим и сърцата ни пеят! Влюбени душите ни копнеят за неизминати пътища, за приказката ни бъдеща!

Морският бриз играе с косите ни, милва лицата ни с пеперудени крила, припявайки нашата песен. Вълните се диплят в копринения пясък и нежно галят душите ни. Близо сме, толкова близо, че усещаме на другия топлия дъх. Песента ни се издига все по-високо и по-високо като нежен полъх на стаени копнежи, като бургаски рефрен, играещ с рибарските мрежи.

Душата гори, сърцето препуска. „Целуни ме!”, нашепват пламнали устни, „Целуни ме!”, шептят и звездите. С най-невинния жест на любовта, с едничък само копнеещ поглед, който казва всичко, скрепяваме клетвата, изречена без думи, чийто единствен свидетел е нощта. Полека избледняват светлините на града…

Звездите ни целуват, луната се усмихва, ставаме едно с нощното небе. О, сън ли е това или не?

Звезди се къпят в лунна пътека - море и небе се сливат в едно като две трепетни души, решили да останат завинаги заедно, прегърнали своето щастие, скрили своята тайна на морското дъно и поверили мечтите си на красивата луна.

Първо място в Националния конкурс за рисунка и литературна творба, посветен на Никулден - Народно читалище "Фар-1946" град Бургас