Математическата гимназия се свързва с елит, с престиж, златни медали, безупречност, строгост, безкомпромисност и постоянно учене. Дали изглежда така в очите на незапознатите, или самата гимназия иска да я виждат така, не мога да кажа. Но славата е тази, а тя не отговаря на реалността съвсем. 18-годишна ученичка, прекарала скромните пет години в тази стара сграда, ви съобщава, че всъщност нещата са много по-забавни.
Дойдох тук, не за да уча математика, абсурд, или физика, химия и т.н. Дойдох, защото бях чула, че умните идват тук. Преди си мислех, че да си умен означава и да си възпитан, сдържан, отговорен, добър…Дойдох заради тези качества, търсех такива хора. Та, стана така, че ме приеха, радвах се, първия ми ден като заек не го помня, но сигурно е бил хубав и оттам нататък отиваме зад завесите.
Сградата е масивна, каменна, студена и строга, но все пак носи един старинен чар, който много ми допада. Коридорите са големи и мрачни, но е приятно сутрин да минаваш през тях с чаша кафе преди часовете. Странно, но самата сграда, с цялото й много старо оборудване, криви стълби на входа, портиер със строг поглед и малка книжарничка отстрани, ме мотивира да вляза с правилната нагласа и да уча. Това ми харесва най-много. (Даже новата част към сградата ме дразни, защото разваля цялостното излъчване, но както и да е.)
Учителите. Учителите са разкошни. Не знам дали е добре да използвам тази дума, но според мен е най-подходяща, като влагам много уважение в нея, разбира се. Учителите (говоря общо, изключения има винаги) са интелигенти, всеотдайни, ангажирани и много сериозни хора, които, когато е подходящо и време, и място, знаят и да се забавляват. След пет години, искаме или не, започваме да се опознаваме. Всеки учител е умен човек, всеки със своя чар, винаги забързан и изморен, защото работи в ППМГ все пак, но и всеки би ти се усмихнал и в училище, и на улицата. Би си поговорил с теб. Би ти дал съвет. Би ти разказал за себе си. Винаги има приказки, че харесваме някои учители, други не толкова, но когато наближи краят на 12. клас, си мислиш как може би виждаш тези хора за последно, и може би ще ти стане мъчно от това. Може би и на тях им става мъчно. Може някои и да се радват. Няма значение. Всеки преподава различно, има различен метод, изисква различни неща. На някои им се получава по-добре от други понякога. В крайна сметка тук лош учител няма. Всеки човек си има кусури, а както знаем, и учителите са хора понякога. Но трябва да ги оценим повече, трябва от време на време да гледаме и от друга гледна точка, не само от тази на ученик, недоволен от лоша оценка или забележка. Учителите ни са прекрасни. Всички. Мнения по въпроса много, но в крайна сметка…Всички.
Съучениците. Ами, както казах, в осми клас тръгнах с големи очаквания за тях, а не трябваше. Моя грешка. Всички те са просто ученици, приети в тази гимназия. Не са всички гении, вундеркинди, сноби, връзкари, таланти и т.н. И обикновените сме влезли. Смятам, че каквито и да са, масово са умни, което е позитив за мен да бъда в такава среда толкова време. Не мога да кажа, че има нещо общо между всички, всеки е тук с характера си. Някои се разбират, други не. Някои се сприятеляват, други не. Някои си говорят, други не. Много различни характери. Много интересни хора. Много не толкова интересни хора. Тук се създадоха много приятелства, някои от които ще се запазят и занапред вероятно. Някои няма. Ще видим. Накратко, тийнейджърски години, много емоции, много спорове, сега сме приятели, после не сме…сложно е. Вече не е толкова сложно, малко е глупаво, но какво да се прави. Вече е като навик да се държим по този начин с тези хора на това място. Но, в интерес на истината, аз си харесвам съучениците. Оставяме на страна кои харесвам, кои не и защо. Харесва ми това, че има много наистина интелигенти хора тук. Хора с идеи, с цели, с успехи, трудещи се, учещи, амбицирани. В тази насока енергията е много силна. И е заразителна. Точно това на много места го няма. Не че сградата ни е кой знае какво, учителите ни са супер, но добри учители има и на другите места. Но тази енергия – не. Общуването с такива хора, будни, образовани, планиращи, е изключително удоволствие. Без значение тук са приятелските отношения. Интелектуално удоволствие.
Че има минуси, има. Като на много места. Не е нужно да има стремеж към перфектното и да се удовлетворяват вижданията на хората за подобряване на много неща тук. Нещата са такива, каквито са. По-добре да мислим, че са хубави, отколкото да се дразним и да се оплакваме. Винаги може да е по-добре. Винаги може да се каже, че ако беше станало това, ако беше станало онова, ама ако не бяха постъпили така…Не. Не е нужно. Идеята тук е друга. Сградата има чар. (Наясно съм, че малко хора го мислят, но кой ги пита.) Учителите ни са чудесни, просто докато си вършат работата ученикът не винаги може да види това.
В тази гимназия всеки от нас израсна много, научи много и заради нея ще постигне много. И заради това всеки от нас трябва да е благодарен, че тези пет години, за някои повече, ги прекара тук. Не говорим, че училището носи славата на елит, на най-добро. Тази реклама, този етикет няма нищо общо. За пет години, малко или много, по някакъв начин, със сигурност тази гимназия е оказала влияние. Никой нямаше да е абсолютно същият без нея. Щеше да е някого другиго. Затова, благодарим за шанса да учим тук. Благодарим на хората, които бяха наши учители. Благодарим за това, че спомените ни от гимназията ще бъдат свързани с огромен слънчев двор с пейки, малка кокетна книжарничка и много прекрасни хора.