Здравейте,

Казвам се Ангел Джигаров и съм на 35 години. Завърших ПМГ Бургас през 2005 година. През същата година спечелих бронзов медал от международната олимпиада по информатика, след което продължих обучението си с бакалавър по компютърни науки в Софийския университет и магистратура по разпределени системи в Imperial College London. От 11 години живея в Швейцария и работя като софтуерен инженер и мениджър в Гугъл Цюрих. Последните 3 години работя по Гугъл Асистент, който е един изключително интересен и същевременно предизвикателен за мен проект.

Съвременните технологии променят нашия свят и начина, по който живеем с невиждана досега скорост. Много от професиите и работните места биват заменени от компютри, изкуствен интелект и автоматизирани процеси. Качественото и всеобхватното обучение по математика, природни науки, дигитални технологии и програмиране е от изключително значение. Именно ПМГ Бургас ми даде основата, върху която градих по-късно. Затова съм безкрайно благодарен на своите учители!

Освен знания, чрез ПМГ аз имах шанса да израствам в една изключителна среда със страхотни хора - моите съученици. Макар да живея в чужбина, още поддържам редовен контакт с доста от тях и не пропускаме да се съберем , когато се приберем в Бургас. Като най-ярък спомен от гимназията бих отличил подготвителните лагери и екскурзиите в Семково - прекарвахме си страхотно сред планината, ските и хубавата компания!

Тесните професионални знания, контактите, приятелствата и най-вече възпитанието да си добър човек, да вярваш в себе си и да се развиваш постоянно са ключовите неща за добър и пълноценен живот. Нямам съмнение, че ПМГ е най-доброто училище в града, което да даде първите стъпки и основата, върху която да се гради по-нататък!

По случай 50-годишния юбилей - желая на учителите и ръководството на гимназията здраве и неуморност, да бъдат все така отдадени и успешни в своята работа!

А на учениците - да се развиват, да се гордеят със своето училище, да постигнат много успехи в живота и да не забравят откъде са тръгнали!

С благодарност,

Ангел Джигаров

Казвам се Анна Горанова, живея в Минеаполис, САЩ. До скоро работих като режисьор и видео монтажист. В България работих като режисьор на няколко предавания по БНТ: документална поредица за традиции и обичаи, дестко и тинейджърско предаване. Животът или може би авантюризмът ме запратиха отвъд океана в САЩ, Минесота, където продължих да работя продуцент и видео монтажист за обществената телевизия на Сейнт Пол - SPNN. Преди две години обаче, реших да пробвам нещо ново и благодарение на невероятната подготовка по математика, която получих от ППМГ в Бургас се преориентирах и завърших едногодишно обучение по програмиране. И от една година работя като програмист в международна компания.

ППМГ ми даде среда, приятели, обкръжение от хора с амбиции, с култура, устременеост и интелект. Гимназията чрез всеотдайните си и ерудирани учители ми даде не само задълбочени познания по математика, логика, физика и химия, но също и възпита у мен любов към литературата, изкуството, философията и науката.

Най-яркият ми спомен е веднъж, когато навън заваля сняг и всичко се покри от бяла пелена, някой от учителите ни позволиха да прекараме целия час навън, за да се наиграем на снега, все пак все още бяхме деца, пък било то големи деца.

Вече като родител на три деца и в ситуация, в която аз избирам училищата и образованието на децата си, винаги търся това, което получих в ППМГ, а именно училище с високи резултати на своите ученици, училище с история и традиции и особено такова, което развива интелектуалните възможности на всяко дете. Смятам че ППМГ е точно такова място, което може да даде на своите ученици не просто знания, а любов към знанията, не просто приятели, а добри приятели, не просто учители, а такива, чиито думи и вдъхновение оставят за цял живот.

Здравейте,

Аз съм Владислав Маринов на 36 г. Завърших ПМГ (профил математика) с випуск 2003 г. и класен ръководител Ваня Стоянова. Следвах бакалавър и магистър в областта на компютърните науки в Германия. След 6 години в Германия за кратко живях в САЩ и Швейцария и през 2009 г. се завърнах в България, понастоящем живея в София, но в голяма част от времето пътувам. Работя за голяма мултинационална компания, която се занимава с безжични мрежи за проследяване в болници. Мениджър на екип съм и отговарям за проектите в Европа, Арабския Свят и Азия.

Освен многото знания, успехи, признания и приключения, ПМГ ми даде борбения дух и самочувствието, че мога да се справя с всяко предизвикателство. Това ми помогна през цялото ми следване в университета и продължава да ми помага в работата и личния живот. Да кажем, че ПМГ ми помогна да се изградя като личност и начин на мислене.

Ще споделя една весела случка – 12 клас, час по математика с класната. Наш съученик току-що е взел шофьорска книжка. Решаваме да си направим шега с класната. През междучасието вземаме ключа за колата ѝ и решаваме да я препаркираме на улицата пред ПМГ, като просто я обърнем в обратната посока. По време на маневрата обаче се оказва, че докато нашият съученик прави маневрата паркомястото е заето от друга кола. Налага се да паркира около 100м надолу по улицата, на място доста по-различно от първоначалното. Очакваме, че класната ще разбере и ще си навлечем неприятности. Но уви, тя излиза от училище след часовете, оглежда се, вижда колата и без да се замисли отива, пали и тръгва. Всички си отдъхнахме :)

Защо да изберем ПМГ? Защото математиката (и природните науки по принцип) помагат на човек да мисли аналитично, а аналитичното мислене помага за решаването на всеки един проблем в живота. Освен това ПМГ ти дава достъп до най-доброто, шанс да участваш в различни състезания, национални и международни и това те учи да се бориш и състезаваш с другите и да се превърнеш в лидер. Защото целият живот е едно голямо състезание!

Казвам се Деян Симеонов. Завърших ППМГ през далечната вече 2007 година. След това отидох да уча в университета Станфорд в Калифорния. В момента живея в Ню Йорк и се занимавам с финанси и технологии.

Какво ми даде ППМГ? Гимназията, и в частност моите учители, ми дадоха даде една невероятна среда, в която мога да открия нещата, които ми харесват и да се развивам в тях. И тук срещнах някои от най-страхотните хора, с които сме близки приятели и до днес.

Най-яркият спомен? Откъде да започна... Първият учебен ден в 8ми клас - косата ми беше зелена, акълът вероятно още повече. Гълъбарника - така наричахме последния етаж, на който бяха всички осмокласници. Страхът от думите "Извадете по един лист... контролно.". Големите междучасия, прекарвани със солети в ръка в градинката до близкото кафе. Много са!

Защо е правилният избор? Защото ППМГ ни учи на най-важното нещо - учи ни да можем да мислим. След години всички забравяме за тригонометрията, за древногръцката история, за митохондриите. Но умението да преценяш новите, непознати неща около теб и да се справяш с тях - това остава за цял живот.

Здравейте,

Казвам се Никола Димитров и завърших ППМГ миналата 2020 година. Аз съм бивш знаменосец и лауреат по биология. В момента съм студент по медицина в МУ София.

Това, което гимназията ми даде е една изключително стабилна и широка академична основа. Освен това, тя ми помогна да развия есенциални личностни качества и умения като рационалност, постоянство, разпределение на времето и поставяне на приоритети. Винаги съм смятал, че любопитството е едно от най--важните качества за успеха на един човек и конкретно ученик. Благодаря на учителите ми, че успяха да грабнат моето любопитство и спомогнаха за развитието на интересите ми в областта на биологията, химията, географията и др. Естествено, когато има интерес се поражда и страст, а когато има страст, успехът следва неминуемо.

Имам много хубави спомени от лагери,хижи и учебни часове през осемте години в ПМГ, но смятам, че най-яркият спомен, за който се сещам в момента е часът по биология когато правихме дисекция на риба. Сигурен съм, че уханието от този ден все още грее ярко в съзнанието на всички на етажа!

Смятам че, ППМГ "Акад. Никола Обрешков" е правилния избор за всички кандидат-гимназисти с интерес към математиката, информатиката и природните науки, както и всички ръководени от любопитството си личности. Това което прави природоматематическата гимнязия уникално е персоналният подход на преподавателския колектив. Именно той е причината за многобройните отличия от национални и международни формати на нейните възпитаници.

ППМГ се развива в правилната посока, но за да се запази и засили интересът на учениците е нужно въвеждането на повече практически упражнения и работа с интерактивни технологии. Обособяването на мултимедиен кабинет бе първата стъпка, но учениците и преподавателите по природни науки заслужават инвестирането в пълноценна лаборатория, където да видят и пипнат на практика, това което учат.

Честит юбилей на училището и на всички мои преподаватели, на които желая много здраве, професионални успехи и да продължават да бъдат все така всеотдайни!

Представете се накратко.
Димитър Здравков Епихов, Научен сътрудник в Шефийлдския университет, доктор на биологичните науки, Великобритания, випуск 2009г.

Какво Ви даде ППМГ "Акад. Никола Обрешков", за да стигнете дотук?
Гимназията ми предостави конкурентната среда, необходима за усъвършенстване и развитие на личностните и професионални качества, както и на интересите ми в областта на биологията, химията и математиката.

Кой е най-яркият Ви спомен от гимназията?
Извънкласните занимания в школата по биология и дългите пътувания с влак до националния кръг на олимпиадата, пътувания, които бяха изпълнени с много емоции, дискусии и смях. Също не може да се пропусне и това, че 5 години, след завършването ми, при посещение с цел вдъхновяване на млади биолози в гимназията се запознах с момичето, което сега и моята съпруга.

Защо ППМГ "Акад. Никола Обрешков" е правилният избор за бъдещи граждани и личности?
Бих препоръчал гимназията на бъдещи кандидат-гимназисти, защото опитният колектив от преподаватели и вълнуващата социална среда на ППМГ представляват своеобразен инкубатор, отглеждащ, подхранващ и опитомяващ интересите за реализация на поколения от млади таланти в различни области на природните науки и математиката.

Казвам се д-р Христина Колева и работя като професор лекар/психиатър в Медицинския Факултет на Университета на Айова, САЩ. Завършила съм ПМГ “Акад. Н.Обрешков” през 1997, след което се дипломирах като лекар в Медицински Университет, София през 2003. Впоследствие приравних медицинското си образование и взех специалност по психиатрия в САЩ. От 2006 година досега живея и работя в Айова Сити, САЩ.

Гимназията ми даде невероятно много умения и знания, които и досега ми помагат в работата ми на клиницист, преподавател и научен изследовател. Също така ме научи на свободно мислене, колаборация между различните науки, и на хуманност. Гимназията ми даде и самочувствие и вяра в собствените сили, както и любов към науката и академичния живот, и нуждата от приложение на знанията за подобряване живота и здравето на хората. Специално съм благодарна на г-жа Йорданова (сега Костадинова), с която участвахме на национални олимпиади по биология - за новаторския дух, на г-жа Великова - за любовта към химията, на г-жа Каридова - за философския поглед към човека и света, на г-жа Чаракчиева - за умението да превърнем литературния анализ в откривателство на себе си и другите.

Най-яркият ми спомен от гимназията е г-н Марчо Друмев - нашият директор тогава и учител по математика - светъл, ерудиран и мъдър преподавател, който обичаше да казва, че математиката е царица на всички науки. Много съм щастлива, че и моята дъщеря сега обича математиката по подобен начин и аз я подкрепям с всички сили, спомняйки си от гимназията, че математиката е най-необходима основа за критично мислене и развитие във всяка сфера. Също така ярко си спомням централното място, което гимназията заема в град Бургас и множеството културни мероприятия, а също така излетите и екскурзии във важни природни обекти, като резерват Странджа, Пода и много други. И не на последно място - винаги ще си спомням всички учители, които вярваха в нашите успехи и ни показаха, че знанията и смелостта за изява вървят ръка за ръка.

ППМГ “Акад. Н. Обрешков” в гр. Бургас е най-добрата гимназия за мен! В нея има невероятно съчетание от сериозно изучаване на фундаментални науки и усещане за свобода, новаторство и възможност за лична изява. Подготовката в гимназията е на много високо световно ниво във всички сфери. Специално искам да подчертая отличното преподаване по биология и химия, които са така необходими науки за бъдещето развитие на човечеството и екологията.

Честита 50-годишнина на всички ученици и преподаватели! Вие сте бъдещето и надеждата! Ще се радвам да допринеса за успеха на гимназията в бъдеще.

Представете се накратко.
Казвам се Стефан Кръстанов, физик, работещ в ΜΙΤ и Harvard (и засега живея в Бостън). Работя върху дизайна на многобройни квантови системи, които позволяват нови начини за обработка и запазване на данни и създаването на изключително чуствителни сензори. Работата ми е свързана с крайните граници на природните закони. Завърших ПМГ Бургас преди десет години, в немската паралелка.

Какво Ви даде ППМГ "Акад. Никола Обрешков", за да стигнете дотук?
Имах няколко близки приятели в моя клас и отделна група близки приятели от извънкласни СИП занимания. Интроверт съм и не бях близък с класа като цяло, но винаги можех да разчитам на малкия брой близки приятели. Очевидно, високото качество на образованието в ПМГ Бургас е изключително важно, но едва ли щеше да е толкова ефективно, ако ги нямаше няколкото съученика, с които да обсъждаме темите, които ни интересуваха. Повечето от учителите с удоволствие участваха в тези разговори, стига да ги попитаме.

Кой е най-яркият Ви спомен от гимназията?
Ще се учудя ако този отговор бъде публикуван :D. Многобройни са. Спомням си, че в девети клас една от паралелките проби дупка в тухлената вътрешна стена на класната им стая: всяко междучасие използваха крака на счупен стол за тази цел и след няколко седмици имаше дупк. Директорът въобще не смяташе това за добра идея (и да бъда честен, това е нелепо глупаво занимание) и наказа целия клас, но винаги си мислех, че това е страхотен пример какви (даже нелепи) неща можеш да постигнеш, ако имаш обща цел и сплотен екип. Спомням си също някои страхотни "часове на класния ръководител". Нашата класна ни позволи да правим занимания, в които демонстрираме лични проекти. Една от любимите ми демонстрации беше, когато аз и мой приятел направихме водна ракета (пластмасова бутилка пълна с вода, в която помпим въздух с велосипедна помпа докато капачката се откачи и водата под налягане изстрелва бутилката като ракета). Приготвихме ракетата в класната стая пред целия клас и я насочихме към прозореца. Проблемът беше, че ракета зави преди да достигне прозореца и се удари в дограмата и се върна в стаята. Всички бяхме сухи, освен една съученичка: цялата струя от ракетата отиде директно в лицето ѝ (дрехите ѝ бяха сухи). Класната не ни позволи втори опит (учудващо?). Друго подобно занимание беше когато показвах на класа как да приготви димна граната (калиев перманганат от аптечката и антифриз). Проработи прекалено добре, но за щастие успях достатъчно бързо да сложа колбата на външната страна на прозореца и класната стая не се задими (беше тъмно навън и никой не забеляза дима, пожарната не беше уведомена). След това класната не ми позволи да правя демонстрации. Последния спомент, който ще споделя: По някаква причина учителят по физика ми имаше доверие и ми даде ключ за малката лаборатория по физика на първия етаж. С няколко съученици решихме, че ще подредим всички уреди, много от които бяха загубени по шкафове, защото не бяха използвани от години. Бяхма първа смяна, когато това се случи и започнахме да подреждаме в ранния следобед. Оказа се, че има много уреди, с които искахме да правим експерименти и останахме цяла нощ в лабораторията сглобявайки неща. Рано сутринта, г-н Жеков отвори вратата преди да започнат класовете и беше шашардисан да ни намери все още там. Не си спомням много относно класовете, които имах този ден.

Защо ППМГ "Акад. Никола Обрешков" е правилният избор за бъдещи граждани и личности?
Защото предоставя предизвикателства. Лесно е просто да направиш минималното изискано от теб и да бъдеш задоволен. Но в ПМГ Бургас имаше хора, които ме питаха "какво е следващото нещо, което искаш да постигнеш", дали от образователна гледна точка или от страна на това, какво можеш да направиш за да бъде градът, държавата, и светът по-добро място.

Поздрави,

Стефан

Здравейте, казвам се Михаела Димитрова и студентка втора година в лицей Louis Le Grand Париж и възпитаник от випуск 2019 на ППМГ.

Какво ми даде ППМГ? Ценни знания и среда за развитие.

Най-яркият спомен? Един от най-вълнуващите моменти бе организацията на състезанието "ППМГ Бургас Challenge".

Защо гимназията е правилният избор? Вече 50 години ППМГ Бургас предлага качествено образование. Това е гимназията, в която учениците могат да открият приятелска среда и да развият потенциала си.

Привет!

Аз съм Александър Макелов, в момента докторант по компютърни науки в Масачузетския технологичен институт в САЩ, където изучавам машинно обучение. Завърших ППМГ "Акад. Никола Обрешков" през 2010 година.

Преди всичко, гимназията ми даде изключително нужната в тази възраст среда от компетентни и отдадени преподаватели и любопитни и мотивирани съученици. Благодарение на това имах нужната свобода и възможности да се фокусирам върху интересите си - математика и физика - както и да развия цялостното си мислене.

За мен времето в гимназията беше изключително оформящ и запомнящ се период, особено между 8-ми и 12-ти клас, и е трудно да избера един конкретен момент. Ако все пак трябва, бих посочил края на 12-ти клас, когато едновременно завършвах и се подготвях за две международни олимпиади - по математика и физика.

Математиката и начините на мислене, на които тя учи, не са изолирани от останалия свят - напротив, те са все по-централни умения в ерата на софтуерните технологии и изкуствения интелект и аз очаквам, че това ще продължава да е така в близкото бъдеще. Отвъд математиката, нашата гимназия събира в себе си някои от най-умните и мотивирани ученици от Бургас и региона. Тези качества я правят идеален избор не само за учениците с изявен интерес към математиката, но и за всички други.

Здравейте, аз съм Георги Ставрев и завърших ПМГ през 2007. Вече е ППМГ, а скоро може и ПГППМГ заради петдесет годишнината. Спокойно, няма как да стане, защото няма да е коректно. Вместо това очаквайте 5ГП28ГП17ГМГ. От 2011 година работя като финансов търговец в Лондон.

Обучението в ПМГ ми помогна доста за кандидатстването в университет – SAT по математика и физика бяха песен, а университетът беше запознат с добрата подготовка по математика и английски език в гимназията от наш випускник от 2004. От не по-малко значение беше и при кандидатстването за работа, тъй като аналитична мисъл, борбеността и точността, придобити от обучението и състезанията по математика, бяха ключови.

Голяма част от най-ярките ми спомени от гимназията са от лагер-школите по математика. Едни от тях, които ще помня цял живот, бяха премеждията ми със ски през първия ми сезон. Имаше многобройни разчеквания, падания, особено от паничковия лифт и после дълго изкачване пеш, дори и едно завличане от един влек за крака ми. Така 5-6 дни без никакъв прогрес, но дори и не си помислих за момент да се откажа и завърших с два успешни дни. Когато се завърнах бях целият в цвят лилав и беше малко трудно да ми се повярва, че не съм участвал в някое меле. Майка ми беше по средата на някаква диета и сподели, че смята да се откаже. В този момент аз си броях синините и възмутено казах: „Виж ме, аз не се отказах, можеш да се справиш и ти!“ Майка ми остана безмълвна и си довърши диетата.

Езиковата и научната подготовка в ППМГ отварят многобройни врати за развитието на нейните възпитаници. В днешно време е трудно да знаеш, в какво и къде ще се реализираш, когато си на 13, повечето хора даже завършват университет по специалност, несвързана с бъдещата им реализация. Комбинацията между език и наука прави ППМГ правилният избор.

Казвам се Тодор Марков. Базиран съм в Сан Франциско, където работя като учен в OpenAI - една от водещите световни фирми в сферата на изкуственият интелект. Завърших ППМГ “Акад. Никола Обрешков” през 2013.

За да стигна до тук, гимназията ми даде три критични елемента: Високо ниво на техническа подготовка в математиката и природните науки; дисциплина, фокус и навика да работя усърдно; увереност в способността ми успешно да се състезавам и да работя на световно ниво.

Най-ярките ми спомени от гимназията са от награждаванията на националните и международните състезания, в които участвахме. Помня всяко едно от тях - от тези, в които бях победител, до тези в които бях последен.

ППМГ “Акад. Никола Обрешков” е правилният избор поради три причини. Първо, гимназията е дом на някои от най-способните учители в цялата страна - учители, които не само знаят материала си изключително добре, но също така могат успешно да го преподадат на своите ученици. Второ, в гимназията учат много от най-амбициозните и усърдните деца в страната, което създава и поддържа култура на усърдна работа и високи стандарти. И последно, но не по-малко важно, гимназията дава възможността на учениците си да се изявят на световно ниво, работейки и състезавайки се с ученици от най-елитните гимназии в САЩ, Великобритания, Китай, Русия и много други държави.

Казвам се Константин Гаров и завърших гимназията през не така далечната 2018 година. В момента уча математика и компютърни науки в Оксфордския университет, макар че не съм убеден, че това е най-точната формулировка, тъй като по известни причини (дистанционното обучение) от година живея в Бургас.

Образованието ми е толкова неразривно свързано с ПМГ, че със сигурност гимназията ми е повлияла. Дължа много на целия 8-годишен процес на обучение в нея.

Тъй като за мен е практически невъзможно да залепя завинаги, а дори и за малко, на един-единствен спомен от училище етикета най-ярък, ще подходя дипломатично и просто ще разкажа нещо любопитно с участието на не кой да е, а на самия Динко Раднев- най-големият.*

Началото на юли** е и ние току-що сме започнали подготовката за поредното лятно азиатско състезание, точно кое и къде вече съм забравил. Пристигаме в училище, г-н Раднев още го няма - нищо необичайно или тревожно. 15 минути по-късно той се появява малко запъхтян и леко запотен – видно е, че е бързал. Вади от джоба си лист прилежно сгънат на 4 и загадъчно казвайки, че сега отива да ни изкара превода, ни го подава с широка усмивка. Нетърпеливо разгъваме въпросния лист и почти магически, на пръв поглед странната реплика на нашия учител придобива неочакван смисъл: двете страници са напълно запълнени от китайски йероглифи, само на места номерата на задачите и няколкото числа и алгебрични изрази внасят, приятно на очите, но за съжаление, крайно недостатъчно разнообразие.

Преди да сложи край на краткия си престой в стаята, господин Раднев уверено ни успокоява, че повечето задачи се разбират веднага без никакви проблеми – коментар, който бива скептично приет.

В следващия час с общи усилия, и благодарение на опита ни от състезанията по математическа лингвистика, успяваме да дешифрираме една от задачите и което се оказва значително по-лесно, я решаваме. По останалите обаче не успяваме да напреднем. След няколко неуспешни опита да се свържем с г-н Раднев и кратка дискусия, избираме да предприемем единствения логичен ход в така създалата се ситуация и да си тръгнем.

Съдбата (или по-скоро някой друг) обаче още не си беше казала последната дума - точно в този момент вратата рязко се отваря и нашият преподавател се завръща, по стара традиция във видимо приповдигнато настроение, жизнерадостно размахвайки лист хартия в едната ръка и с чаша кафе или чай (или може би и двете) в другата.

- Досега го търсих на английски, но явно са го махнали китайците. Ето ви го от гугл транслейт! - споделя той. И ни връчва така дългоочаквания „превод“.

На листа бяха напечатани 20 български думи от разнообразни жизнени сфери всяка центрирана на нов ред...

Без съмнение гимназията предлага образование на много високо ниво, при това не само в областта на математиката, а изобщо. Както често съм чувал да се казва, тя поставя фундамент, върху който, при желание, могат да бъдат изградени всевъзможни постройки, стига, разбира се, самите те да са добре проектирани.

Връщайки се обаче в познати води, от дълго време водя задочен спор с познати, най-вече от една друга математическа гимназия, кое е най-доброто училище за математика в страната. Без да желая да предизвиквам полемики, и стараейки се да бъда максимално обективен, бих заявил, че на този момент ППМГ Бургас уверено държи тази титла.

---

*Описаното се различава драстично от това, което обикновено се случва по време на така наречените школи.

---

** Всъщност не си спомням точно кога се случи разказаното не че е и от особено значение - просто съм чувал, че историите се четат по-леко, когато в тях има някаква конкретика. Мога, все пак, да гарантирам, че беше през лятото.

Казвам се Николай Желев, випуск 2005 на ППМГ. Завършил съм докторантура по експериментална физика в университета Корнел в САЩ. От 2016 работя като Senior Research Scientist (Старши Учен Изследовател) в Corning Incorporated (Корнинг Инкорпорейтед), една от водещите компании в световен мащаб за производство на материали в електрониката (основни продукти са инженерни субстрати от стъкло и керамика за микроелектроника и дисплеи, оптични влакна, консумативи за биотехнологии, и керамични основи за филтри и катализатори). Аз живея в град Корнинг, щата Ню Йорк, САЩ и работя в изследователски център в този град. В този център съм част от екип, с който правим разработки и изследвания за ново поколение продукти за микроелектрониката.

ППМГ ми даде отлична основа и знания по математика и природни науки. Тук развих моята любов към точните науки, знанията и самочувствието, които ми позволих да бъда успешен в моята бакалавърска, магистърска и докторска степен на обучение.

Най-ярките ми спомени са от пътуванията по състезания по математика и физика и лагер-школи (имахме лагер-школи през зимата в Семково в Рила планина). Тези пътувания изградиха множество приятелства, които аз ще имам цял живот, дори и когато сме раздалечени на хиляди километри. Те носеха някакъв цвят в ученическото ежедневие и сам по себе си, фактът, че имахме възможност да сме част от тези отбори (по математика, физика и други природни науки) и да имаме възможността да пътуваме по няколко пъти в годината в различни точки на България с добър приятелски колектив, бяха достатъчна мотивация да решаваме допълнително задачи и да се подготвяме за тези състезания.

Знанията по математика и природни науки са изключително важни в 21-ви век. Икономиката на бъдещето е във високите технологии и знанието. Но дори и човек да търси кариера извън точните науки, уменията да използваме логика и да търсим иновативни решения на наглед много трудни задачи, е нещо, което е много важно във всяка сфера на нашия живот. ППМГ "Акад. Н. Обрешков" е училище което обучава експерти и лидери. Възможността да имаш ранни и тесни контакти с такива хора е нещо, което може да носи дивиденти за много години напред.

Мария Мутафчиева – Мери е вокал и автор на песните на една от най-популярните и обичани български групи – Мери Бойс Бенд. Завършила е ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ в Бургас. В нейна визитна картичка се превръща тоталният хит „Непознати улици“, който е поместен в учебник по музика за първи път през 2008-ма.

Kакво Ви даде гимназията, на какво Ви научи?
Удивително е как човек съумява да построи живота си, целия си свят около мястото, в което пребивава, където учи! Математическата гимназия бързо се превърна в любимо място за мен и моите съученици. Бяхме третият випуск от експерименталния тогава прием в гимназията с изпит след шести клас – една година по-рано. На следващата година, когато беше същинското кандидатстване, влязох отново там с максимален брой точки от олимпиадата по математика. През всичките пет години в гимназията учех сред наистина отлични математици. Високото ниво безспорно се дължеше на изключителната ни учителка по математика – Йорданка Станчева.
Имахме по 12 часа математика седмично и прекарвахме най-много време с нея. Възхищавахме се на умението ѝ да бъде винаги в кондиция, целенасочена и устремена… Така ни респектираше, че никой не смееше да отиде без домашно или упражнение. Понякога даваше повече от 100 задачи за ден. Сборниците на Константин Петров ги минавахме буквално първите седмици… И тогава се започваха едни задачи от олимпиади в Москва, едни чудеса…
Случвало се е да решаваме някоя задача дни наред! Остава за домашно и на другия ден отново никой не я е решил, и пак остава…, докато не се появи „светлина в тунела“. Така ни възпитаваше другарката Станчева. Бях убедена, че може да реши всяка задача и това създаваше около нея някакъв тайнствен ореол, усещане за свръхчовек, когото не искаш да разочароваш и от когото дори те е страх. Само като те стрелне с този проницателен поглед… и веднага си представяш, че следващата задача от олимпиада в Москва ще я решаваш пред всички на дъската… Често прекаляваше със забележките за герданчетата, маникюрите, дължините на полите и бретоните ни, но тогава това явно беше задължително. Протестът и роптаенето срещу безсмислените ограничения и общия „враг“ сякаш още повече ни сплотяваха. Имахме чудесни взаимоотношения със съучениците ми – истински, открити, нормални човешки отношения!
Гимназията ми даде приятелства за цял живот, упоритост и свободомислие, и онова пагубно желание да реша всяка задача, да се справя с всеки проблем, да се опитвам винаги да докарам нещата докрай!

Какво Ви накара да обикнете ППМГ?
Обичах времето със съучениците си. С Мария Иванова и Милена Андонова – момичетата, с които съм седяла на един чин в гимназията, бяхме неразделни. И до ден днешен сме много близки. Всички ние още тогава усещахме, че хората, които ни преподават, са истински загрижени за нас – всеотдайни и взискателни в работата си, но и окуражаващи и мотивиращи ни да се развиваме в различни посоки. В онези години задължително се ходеше на първи, че и на втори кръг на олимпиадите по математика, физика и химия. Допълнително се явявах и на тези по литература и философия. Имахме чудесни учители. Бяхме сред първите випуски на любимата ми историчка Варя Паскалева, която и днес е учител в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“. В началото по български ни преподаваше известният бургаски литератор Тодор Борисов, а после – поетът Борис Бухчев. Аз също пишех стихове. Мои публикации излизаха в списание „Родна реч“ и в бургаската преса. Всички преподаватели и съучениците ме подкрепяха. Благодарение на класната ни Динка Хараламбиева и съпруга ѝ започнах да посещавам поетичния кръжок на Николай Искъров. По това време сътрудничех в младежкото предаване на Радио Бургас, под вещото ръководство на журналистката Румяна Емануилиду, която ми възлагаше репортерски задачи, имах и авторски рубрики. Така, постепенно, творческото начало и любовта към словото надделяха над математиката и в мен се оформи желанието да продължа образованието си с литература, да уча филологическа специалност в Софийския университет. От срещите си с толкова интересни личности, разбирах колко е важно да пишеш и говориш красиво, когато общуваш с хората. Може да си много умен, но, ако не успееш да се изразиш подобаващо, как светът ще разбере и хареса гениалните ти идеи?! Е, и тогава мислите ми не останаха задълго неразгадани… Никога няма да забравя как веднъж нашата „желязна лейди“ – другарката Станчева ме спря в коридора и по майчински нежно ме посъветва пак да си помисля за предстоящото кандидатстване, защото с български език и литература в Софийския университет се влиза изключително трудно, а с математика биха ме приели навсякъде. Загриженост, подкрепа, човечност, интелект, вдъхновение, приятелство, отдаденост… Толкова много неща ме караха да обичам ППМГ!

Споделете най-яркия си спомен от живота Ви в гимназията!
За първи път засвирих в група именно в Математическата гимназия. Бях в 8-ми клас. Краси от 10-ти клас дойде един ден. Беше чул, че свиря на пиано и ме покани да отида на прослушване за групата на гимназията. Трябваше да науча Can’t Let You Go на Rainbow. Хубаво, ама аз до този момент бях свирила само класика, по ноти… Да „извадя“ песен ми се струваше непосилна задача. Не знаех какво да правя и позвъних в Дома на НХК на учителката си по пиано, която за щастие беше още на работа. Милата Тонка Бонева веднага откликна и след минути вече прекосявах центъра на Бургас с касетофон в ръка. Когато ѝ обясних каква задача имам и ѝ пуснах песента, тя се хвана за главата (нали се сещате как почва всичко – с безкомпромисно соло на орган). След чудене и маене, се разбра, че това ще отнеме много време и ще трябва да продължа сама. И аз – веднага обратно вкъщи. Тон по тон на пианото – нотирах и научих всичко. На другия ден официално ме взеха на клавишните в групата. Започнахме репетиции в Актовата зала на училището. Красимир Тенев беше на китарата, на баса и барабаните – Калин Жеков и Анастас Ненов от 9-ти клас. Изпълнявахме любимите си български и световни хитове. Преподавателят ни по пеене – Тодор Пенчев беше ръководител, застъпник и най-голям наш поддръжник. Беше издействал училището да купи озвучителна апаратура, барабани, кийборд, усилватели за китарите, стойки и микрофони. Свирехме на всевъзможни събития, ученически форуми и конкурси. По това време повечето училища си имаха групи и бяхме приятели с тях. Станахме част от музикантската общност в Бургас. По-късно мястото ми в групата на гимназията зае моят съученик Илиян Георгиев. На концерта, по повод нашето завършване, с новата си китара се появи Мирослав Мутафчиев – бивш възпитаник на ППМГ и тогава студент във Военновъздушното училище в Долна Митрополия. След година-две, вече в София, тримата засвирихме заедно и създадохме Мери Бойс Бенд.

Споделете нещо забавно от гимназиалния си живот!
Когато влязох в Математическата, учителката ни по физическо Радка Стойкова веднага ме разпозна, че живея в съседния блок. Още първите дни, бяхме излезли в едно голямо междучасие с другата Мария, с която седяхме на един чин и се бяхме сприятелили…
Другарката Стойкова се провикна през двора: „Мария, я елате двете Марии тука! Тебе те знам… Я, да видя нейните крака!“ И в този момент, пред всички, повдигна високо ученическата престилка на Адаша. Умряхме от срам! Цялата гимназия се беше изсипала навън и ни се струваше, че само нас гледа. А другарката Стойкова продължаваше: „Добре! Взимам ви и двете в мажоретния състав! След часовете – за проба на униформите и репетиция, че нямаме време!“. Оказа се, че голяма филмова продукция ще снима учениците от гимназията, а мажоретният състав трябва да присъства в няколко сцени. Бяхме освободени от училище и марширувахме из центъра на града. Имахме и снимачни дни с ученическо облекло по „Богориди“. По-късно, когато гледах филма „Левакът“, напразно се опитвах да се разпозная в тълпата.

Какъв съвет бихте отправили към настоящите ученици на ППМГ?
Математиката е начин на мислене… Мислете! Не пропилявайте времето, прекарано в училище, а общувайте пълноценно със своите съученици и учителите – неслучайно сте точно с тях в този период от време! Учете, четете, спорете, черпете с гигантски шепи от пълноводната река на познанието… Отстоявайте позициите си, защитавайте идеите си, пазете всяка мечта… Кой знае, може някой ден да се впуснете в осъществяването ѝ! Имате цял един прекрасен живот време!

Бъдете здрави и благословени!

Честит 50-годишен юбилей, ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ Бургас!