Патрон

Крупният български учен-математик със световна известност и признание, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките акад. Д-р Никола Димитров Обрешков, е роден на 6 март 1896 г. във Варна в семейството на военнослужащ и домакиня. Начално и прогимназиално образование Никола Обрешков получава в родния си град. Средно образование завършва през 1915 г. в София и същата година е приет за студент по математика и физика в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, но с други студенти е изпратен на 1 септември 1916 г. на обучение в казармата и препратен на фронтовете на Първата световна война. Завърнал се от фронта, Обрешков продължава обучението си в университета. През 1920 г. е назначен в катедрата по диференциално и интегрално смятане в СУ, която тогава се ръководи от Кирил Попов. Едновременно с основната си работа, Обрешков води и упражнения по висша алгебра. През 1922 г. е избран за редовен доцент при катедрата по тази дисциплина. Три години по-късно е избран за извънреден професор и титулят на катедрата по висша алгебра, на която длъжност остава до смъртта си. На 13 октомври 1932 г. проф. Н. Обрешков получава научна степен доктор по математика в университета на Палермо (Италия). През следващата година на 20 юли 1933 г. получава степента “docteure en sciences” – този път в Парижката Сорбона.

За редовен член на Българската академия на науките е избран през януари 1945 г. С доклади изявеният ни уен е участвал в световните конгреси по математика в Осло (1936 г.) и Единбург (1929 г.), в Конгреса на балканските математици в Атина (1935 г.), в Първия конгрес на унгарските математици в Тагунг (1950 г.), по теория на вероятностите и математическа статистика в Берлин (1954 г.), в Интернационалния математически колоквиум по числени методи в Дрезден (1955 г.), както и в много други конференции и научни сесии, организирани у нас и в други страни.

Никола Обрешков е оставил огромни и разностранно научно наследство, обхващащо почти 250 публикации в наши и чужди научни списания и издания, – в това числа учебници и някои монографии. Гегъл поглед върху творчеството му показва поразителна широта на научните интереси и възможности: класическа алгебра, анализ, теория на вероятностите и математическа статистика, интегрална геометрия, топология, механика, уравнения на математическата физика, теория на числата. Значими са трудовете по квадратурни формули, интегрална геометрия в неевклидовата равнина на Лобачевски, гранични задачи за уравненията по топлопроводимостта. Забележително е неговото обобщение на формулата на Тейлър. Той посвещава няколко публикации и на задачата за числено пресмятане на корените на алгебричните уравнения. Никола Обрешков е не само голям учен, но и виден обществен деец. Години наред е заместник председател на Съюза на научните работнизи ц България, член на Националния комитет за защита на мира, както и на Световния съвет за мир. Великият български учен математик умира през 1963 г. в София.