Световен ден на поезията

Днес, 21 март, отбелязваме Световния ден на поезията.

Ние владеем математиката, опознаваме света чрез географията, учим уроците на историята, овладяваме тайните на живота чрез физиката, химията и биологията, но и с лекота подреждаме римите  – това сме ние – учениците на ППМГ “ Академик Никола Обрешков“.

 Следващите две стихотворения са убедителен пример, че в света на математиката има място и за поезия.

Усмивка на момиче

Улисано във мисли-ребуси,
Следейки облаци във парка,
Момче, потънало във себе си,
Излезе на площадка ярка.
Внезапно нещо го прониза
Като стрела от арбалет в сърцето,
А там момиче точно влиза
… с една усмивка на лицето.
Не бе усмивката планирана,
А ребусите му разбърка….

Момичето не спря, подмина го.
Очите си момчето търка,
Мигът нежен затрепери
И той внезапно оцени, че
Частица щастие намери в
Една усмивка на момиче!

Антоанета Стойнова, 8.“б“клас

 

Умножение или уморение

Умните деца в ПМГ-то учат,
Мислят си, че ще сполучат.
Няма компютри и забавление,
Останаха само задачи за умножение.
Жужат класове от математици,
Ето говорят и чужди езици.
Никой не бяга от час
И слушат госпожите в захлас.
Ето и аз реших да опитам
И математиката в живота си вплитам.
Леле, защо ли го направих
И дали бъдещето си оправих?
Учим уж за умножение, а на мен ми се причува  уморение.
Майка ми по мене грачи,
Ох, трябва пак да решавам задачи!
Рими иска да пиша.
Еми вече не се диша!
Но какво да се прави!
Искам диплома с шестици,
Е, ще пиша домашни дълги редици!

 Димитър Тотев, 8.“б“клас